Самота
Сам живея в свят огромен,
сам с изгубена съдба,
и за щастие копнея, пък
дори и за любовта.
Прочетено: 176
Често казвам ти, че те обичам
едно нежно чувство на света
свят, в който живеем двама,
ти – прекрасна, а аз – глупак
Прочетете повече »
Сам живея в свят огромен,
сам с изгубена съдба,
и за щастие копнея, пък
дори и за любовта.
Лазейки, ти бавно тръгваш
по пътя на живота си нелек.
Прохождайки, оглеждаш се в мрака
и срещаш ти съратници навред.
Тишина…, мрак…!
Луната бавно се показва и
осветява самотна къща в полето.
Един прозорец свети,
неясен звук звънти в ноща.
Звук …, раздиращ сърцето,
измъчващ душата.