24
Mar

Войната между половете – част 2

   Публикувано от: Петър Иванов   в категория: Възгледи

in_iangІІ.Природа на обектите. Навсякъде в природата, животът следва своя ритъм. Засипани сме от необхватно и немислимо многообразие и най-различни поведения и взаимовръзки, но всеки обект си има своите правила и норми, следва своя еволюционен път на развитие.

Но при нас – хората – това не е така. Ние отново сме над тези неща. И което е по-опасното, не поради еволюционната неефктивност на нещата, а поради същия ни “пътеводен” стимул, нашата незадоволенност от статуквото – без значение какво е то. Но дали заради този стимул ще заплатим все още само със щастието си или сме достигнали момента, когато цената вече се е вдигнала?

Излизайки от пещерата, при човешкия род настъпило разделение на труда. Съгласно своите изходни данни и функции един човек бил по-ефективен в едно, друг в друго. Част от тези параметри и способности били различни при всеки. Друга част били определени от половата принадлежност на дадения човек. Дотук добре… Но… се обадили природните закони. Много, много одавна, много преди И.Нютон. Почти навсякъде в природата е била, е и ще бъде определяща реда на нещата силата. /Друг е въпросът, че оцеляването не е сред параметрите на силата!/ Но както знаем всяка сила си има противодействие, видимо или не. И тук единия човек изпъкнал и се наложил. Съответно със силата вървят и привилегиите, че ще получава най- от всичко. Зависта родена с различията в параметрите и функциите се прехвърлила и в материалното. Придобила материя, стойност и сила. Започнало премерване на силите във всичко. В някои сфери дадени сили се наложили за по-дълго време. Останалото е … история!

“Тук вече сме се ориентирали пипешком в окопа, намери ли сме леко сухо място и сме се свили до нещо излъчващо топлина. Би могло да се каже, че е чак уютно. Мъглата е все така гъста. Затихналата шумотевица нараства отново и звучи различно. Хм… Има нещо там. Трябва да отидем да проверим…”

ІІІ. Войната, участниците и въпроси за силата. Войните /измерването на силата/, са били, са и ще бъдат част от човека и неговата същност. Водени са от началото на времето и ще се водят до неговия край. Водени са поради всякакви поводи, поради всякакви различия и по най-различни причини – дори фантазията е бедна.

1.Войната между половете е война между двата пола, от които е съставено човечеството. На пръв поглед и от най-различни гледни точки, нещо абсолютно измислено и безсмислено. Но реално оръжията, похватите и битките достигат неизмерими дълбочини…

Според мен реално идеята за войната между половете като такава възниква около края на 18 – началото на 19 век. Породена и следствие предимно от нарастващите промени в обществения строй, различните борби за смяна на статуквото във всички сфери и промените на новата ера.

А) Възникват феминиските движения за борба по всички фронтове. Поглеждайки към историята, и възприятията датиращи от Тъмните векове не бих могъл да упрекна голяма част от техните искания за права. Те упрекват за всичко мъжете и ето го врага! Но същевременно се пр“опуска в тоалетната” информацията затова доколко и какви въобще е имало права за голяма част от населението като цяло по това време и през тези епохи. Но тук е удачно и желателно да се зададе един въпрос. Защо сега? Жените “много” трудно печелят по почти всички фронтове. Да, ама … ще възкликне някой. Лично според мен отностно този въпрос – не са поискали, не са получили …

Б) Доколкото съм запознат мъжки такива така и не се създават. Дори за регулираща подкрепа или за глух противовес. Какво бездействие? Все пак истината и хармонията се изясняват и раждат в споровете!

2.Участниците – представителите от двата пола са един срещу друг, но не на обичайните места, а са извадени от средата си и са поставени в новопоявили се ситуации и пред нови проблеми. /”Оръжейните производители и снабдители” потриват доволно ръце/

3.Въпроси за силата. Опряхме до болезнената тема. Който, каквото и да ви говори винаги става дума или за сила или за пари /а в повечето общества, двете понятия са синоними/

За да успея да се ориентирам в съотношението на силите, както и вас, си задавах въпроси, чиито отговори биха могли да определят крайния резултат. Опитах се да обхвана възможно повече ситуации и сфери в човешкия живот. Намирането на въпроси и отговорите им оставям на всеки от вас. Ето ви част от моите като за начало. Кой е по-силния? А в какъв аспект? Кой полага повече усилия за установяване на контакт? Кой е “главата” на семейството? Кое определя движението на “главата” в дадена посока? Чия отговорност е по-голяма? Кой обезпечава семейството? Кой оказва по-голямо влияние върху развитието и възпитанието на последващото поколение? Кой подържаше семейството и рода, през хилядите войни на човешката история? Каква част от търговията е ориентирана към всеки? Кой оказва по-голямо влияние върху другия? Кой получава повече подаръци? Защо? Кой е сигурен, че поколението е негово, а кой се надява? Кой online casino е по-честа жертва на изнасилване и защо? Забележете разликите при различно ориентираните реклами? Направете съпоставка и сравнение мъж в женска компания, жена в мъжка компания? Кой на какво е способен заради другия пол? Управителя или човекът в сянка? Защо и двата пола мислят, че другия е по-облагодетелстван? И така нататък… Направете следните опити попитайте за мнение в различни смесени компании от познати и приятели за мнение за войната между половете – проследете внимателно различните реакции. И не обръщайте внимание само на казаното. Понякога неизказаното е по-силно определящо за реалното мнение.

Каквито и несъстоятелни сравнения между двата пола да се правят, който и каквото да говори /тук вече едвам се сдържам да не изтрия поста, но…/ би трябвало да сме реалисти и да го кажа в заключение, отговорите ме доведоха до мисълта, че по-силния пол е бил, е и ще бъде … женския … Или … по-скоро … беше! В някои аспекти тази сила доста се поизгуби.

Подтикнати от желанието за нещо повече /може би подклаждани и онези “оръжейни” производители/ и борейки се и с право за съвсем общочовешки права и възможности, те … не спряха, а желанието продължи да ги тормози и му се поддадоха. Те поискаха /дали те или родената толкова одавна древна завист/ мъжките права. Смятайки, че се равняват по този начин, в крайна сметка те се принизиха. Каква ирония! Древната статуя на богинята-майка бе съборена, стъпкана от армиите работещи жени и бе издигнат постамент на модерната жена, който обаче се наложи да бъде често обновяван./като шепот се чува доволно потриване на ръце/ Относно нас мъжете – ние въпреки тяхната загуба на силата, все пак продължихме да сме губещи. По-голямата ирония е, че ние така или иначе нямахме печеливш вариант.

Същевременно борейки се за права и искайки все повече, жените постигнаха дори това, че тръгнаха срещу еволюцията, нарушиха природната хармония. Получиха права, промениха права, получиха и още повече. Но тъй и не осъзнаха, че не това са търсели и искали…

Според мен най-голямата наглост на нежните борци за свобода и равноправие е, че те всъщност така и не се борят за равноправие и равнопоставеност. Най-нагло ги престъпват. Ето ви няколко от многото примери затова: Получиха правото за равнопоставеност в секса, но така и не се постараха да се развият и постигнат нови нива на хармония, а дори загубиха своята женственност. Получиха правото за равнопоставенност във връзките, контактите, срещите, но си държат и на старите си привилегии – искат си романтиката, цветята, подаръците и милите жестове, но само да споменете за подялба /равнопоставеност/ в сметката от срещата и сте с червен картон. И тъй като някой ще каже, зависи от ситуациите и водещите роли, нека разгледаме следните две идентични ситуации. Двойка на вечеря, приятно и уютно изкарване, мъжът плаща сметката, изпраща жената. До завършек не се стига, поради отказ на жената. И съответно… Двойка на вечеря, приятно и уютно изкарване, жената плаща сметката, мъжът изпраща жената, тя го кани у дома. До завършек не се стига, поради отказ на мъжа. Кое как се приема? Дали има равенство? Дали въобще някога е имало равенство?

Жените загубиха магичността и силата, отхвърлиха природните норми и дадености, като същевременно изискванията им достигаха до невъобразимо нереални размери. Преди време, жената можеше с тънките си /по-късно усвоени и възприети в най-висша степен от политиката и шпионажа/ похвати да постигне почти всичко. Мъжът, оплетен в нежни паяжинки, бе оставен на воля да командва, да взима решенията за всичко, чувствайки се пълноценен – дори бог, но почти неосъзнаващ малките копринени въженца, който в крайна сметка определяха насоките, идеите и целите на решенията му. В подходящи ръце това бе едно ненадминато изкуство. Един истински шедьовър! Една недостижима театрална постановка, в която актьорите /дори мъжете осъзнали реалната истина/ бяха наясно със своите роли и ги изпълняваха /и о, как ги изпълняваха/ с удовлетворение и наслада на най-различни сцени, през вековете на историята.

А как е сега – когато силата е изгубена, актьорите са разбъркали ролите си до неузнаваемост, сцената e тотално объркана? Но така или иначе паяжинките си останаха, смени се само материала на въжетата …

В момента мъжете сме в най-неизгодната си позиция от всякога. Дали със своето бездействие, дали от копринените въженца или прекланянето пред нежния пол /това му е недостатъка от наличието на повече от една глава/, не само загубихме съществени битки, но и предрешихме изхода от края на войната, достигнахме дъното. А от там накъде?

Следва продължение …


Прочетено: 2,875
Хмм...БиваДобреИнтересноИнтригуващо Оценено 6 пъти, средна оценка: 3.17 от 5,00.
Loading ... Loading ...

Тагове: , , , , , , , , , , , , , , ,

Тази статия бе въведена в Tuesday, March 24th, 2009 в 22:05 и е публикувана в категория Възгледи. Вземи RSS 2.0.

Дайте мнение

Име (задължително)(*)
И-мейл (няма да бъде побликуван) (задължително) (*)
Интенет страница
Мнение