16
Apr

Рилският манастир

   Публикувано от: Петър Иванов   в категория: Пътеписи

Официален сайт на Рилския манастир.

Бе неделя. Една неделя в средата на май. Пролетта властваше с пълна сила в природата. Подбудени от хубавото време и носталгия за пътуване, се оборудвахме с лека храна, топли дрехи и добро настроение, качихме се на автомобила и потеглихме. Дестинацията решихме в движение. Към Рилският манастир. От години не го бяхме посещавали. Докато се измъквахме от София си припомнихме по картата за местоположението му.

Намира се в Югозападна България, Кюстендилска област, община Рила, в близост до село Пастра. От София по пътя за Благоевград, на около 15 км. след Дупница е отбивката за манастира. В планината Рила на 1147 м.надморска височина. Има много табели и е лесен за намиране. Рилският манастир е най-големият български манастир, един от най-значимите ни културно-исторически паметници, символ на България, включен в списъка за световното наследство на ЮНЕСКО. Той е и сред 100-те национални туристически обекна на Българския туристически съюз /БТС/.

Заредихме на бензиностанция на изхода от София и поехме. Учудващо след няколко километра от София, пътят видимо се подобри. По табелите разбираме, че работата идва по проект на ФАР. “Хубава работа. Европейска работа.” си споделяме, преминавайки километрите делящи от целта ни. На места обаче забелязваме некачествеността на изпълнението. Явно по този проект са построени и доста вили. Дали обаче и на тях има табели, че са по проект на ФАР? “Хубава работа. Европейска работа. Но … нашенско изпълнение”, отчаяно повдигаме рамене и отклоняваме поглед към красотата на заобикалящата ни зеленина. Поради слабия трафик стигаме бързо. Всред буйната зеленина пред нас изкача Рилския манастир. Забелязваме, че оживлението е на ръба на преселение на народите. Опитваме се около половин час да си намерим място за паркиране. Дислоцирани към манастира, органи на реда, ни насочват с палки, но по-скоро къде да не спираме. Успяхме да си намерим и нашето място под слънцето. Веднага усетихме леко пренебрежително отношение към българските туристи. А нали направиха еднакви таксите за всички туристи. Да няма дискриминация. Но дискриминация явно си има и то по отношение на самите нас.

Въпреки че доста сме пътували, не знаехме за програмата “Опознай България”, но тук учтиво ни информираха и решихме да се включим. На входа си купихме туристически книжки към БТС, взехме си първия печат и се потопихме в магията на манастира. И то каква магия… Усещането едновременно за неговата архаичност, богатство, знание, големина, принос, мощ, стойност и безвремие не те напуска по време на цялата обиколка, а и дълго време след това. Основните места отворени за туристически достъп са църквата, музея и магерницата. На входа се запознахме с богатата история на манастира, с неговите възходи и падения и с неговите деятели и пазители. После посетихме магерницата. Там монасите са си приготвяли храната. Има изложени голяма част от прибори, уреди, дрехи и различни видове ритуални хлебни изделия създавани и приготвяни през Средновековието. След това посетихме главната църква на манастира. Архитектурата, стенописите и окраската й удивляват със своето изящество. Иконите са изписани в съзвучие с най-доброто от иконописното изкуство. Запалихме по свещичка и прошепнахме молитва в това свято място. Навън се насладихме на Хрельовата кула и на видимите 4 от 5-те етажа на манастира. Влезнахме в музея. Изложбата видимо е тематично разделена. Има изложени част от облеклата на монаси от всякакъв ранг, носии на населението, празнични одежди, жезли, икони, монети, манастирски печати, оръжия, древни ръкописи и договори, кръстове и още много неща, които си заслужава да се видят. Изкусно инкрустираните детайли, множеството старинни предмети, майсторството на поколения български творци и деятели и историята на манастира през вековете, оставят своя отпечатък в съзнанието и изпълват с трепет сърцето на всеки посетител. След около час възгласи “Уха”, “Виж” и безмълвно съзерцание излязохме изтощени.

Има и какво да се посети извън манастирския комплекс. Най-отдалечен е метохът “Орлица” на около 22 км. в югозападна посока. Метохът “Пчелина” е по-близо на около 4 км. от манастира също на югозапад. На различни разстояния около манастира са постницата на “Св.Иван Рилски”- Старата постница, постницата на “Св.Лука”, няколко църкви, главните обслужващи манастира сгради, старата костница, манастиркото гробище и др. Ние определено се поизморихме и се отказахме да ги посещаваме.

Музейният персонал, въпреки големия поток от хора и какафонията, бе учтив и услужлив. До източната порта на манастира има, няколко будки за сувенири, както и впечатляваща каменна манастирска фурна всеизвестна със своя хляб и мекици. Почти всеки посетител на манастира се отбива и там. Красивата природа наоколо, въпреки кипящите строителни и ремонтни дейности в и около манастира, ни подейства успокоително. Разходихме се покрай реката. Похапнахме и топли мекици с кисело мляко.

Положително заредени от манастирския дух, чистия въздух и красивата природа се отправихме обратно към вкъщи. Обратно към натовареното и динамично ежедневие.

До следващото бягство към природата.


Прочетено: 3,411
Хмм...БиваДобреИнтересноИнтригуващо Оценено 1 пъти, средна оценка: 5.00 от 5,00.
Loading ... Loading ...

Тагове: , , ,

Тази статия бе въведена в Thursday, April 16th, 2009 в 00:00 и е публикувана в категория Пътеписи. Вземи RSS 2.0.

Един коментар

 1 

Рилският Манастир е наистина уникално местенце и перфектно място за една кратка разходка през почивните дни.

June 9th, 2009 at 23:57

Дайте мнение

Име (задължително)(*)
И-мейл (няма да бъде побликуван) (задължително) (*)
Интенет страница
Мнение