22
May

Малък подарък, … но от сърце.

   Публикувано от: Петър Иванов   в категория: Пътеписи

С наближаването на рожденния ден на моята по-добра половинка, изпадах във все по-голяма дилема с какъв подарък да я зарадвам … и то при положение, че вече имаше мен. Колко съм скромен, нали? И красив! Все пак казват, че скромността краси човека. Всякакви подаръци, с остри ръбове, режещи части, голяма маса и други бяха моментално изключени. Не за друго, но съм на мнение, че поради импулсивността на жените, не трябва да им се подарява нищо, което би им послужило за оръжие в даден момент. А допълнително дамите като цяло са доста изобретателни, което съвсем стесни моят кръгозор.

Една седмица преди денят вече се мотаех из офиса, като мъгла над Ламанша, изпаднал в дълбоки спорове и схеми сам със себе си:

Красиво бельо / Ихуууу/ – “Пак само за себе си мислиш!”

Удобно бельо /Удобството пред красотата/ – “Е това, от кой кош го изрови. Скръндза!”

Някоя красива дреха - Удачно е, но вече го бях използвал няколко пъти докато осъзнах, че за жените е по-важен самият ритуал по пазаруването отколкото натрупаната плячка. Да! Плячка. Дайте на нежната половинка от населението достатъчно ресурс, като време и пари и после следете периодичните издания.

Хубав парфюм – Удачно, но използвано.

Да се подаря себе си гол, с панделка и захапал роза! Твърде прозаично, няма мъж, който да не си го е помислял, някои дори са го реализирали. Удачно, но много зависи от душевното състояние и очакванията на рожденничката.

Ровейки се из нет-а, за някоя идея се депресирах все повече. Не за друго, но там не открих нищо задоволително. А исках този път подаръкът да е нещо запомнящо се за по дълго време.

Хитро да избегна контрацептивите следващия път?!? – Бързо го отхвърлих като лош подарък – пък и не исках чак толкова дълго да помни “подаръка” си.

Премятайки така идея след идея си добавих нова бръчка на челото.

Пет дни до празника, вече бях увредил до краен предел и без това разклатеното си психическо състояние. Особено като в близкия месец, доста често трябваше да се правя на изсъхнало магистрално храстче, на моменти дори и на амазонски пън.

На всякакви подмятания, плануване на глас и други словоизлияния от страна на дамата на сърцето ми се опитвах от тихото стоене като гореописаните, през опитите на завоалирано правене на глух /Ъъъъ, Аааа, Мхммм – никога не казвайте “Моля”, “Не чух” или друго, което би довело до повече детайли и задълбаване в ситуацията/ до откровено цитиране на изказване на политици при неудобни въпроси. /Трябва да проверим …, Не съм запознат .., Нямам представа.., Ще видим …, Не коментирам! – последното е в много крайни и отчаяни моменти – в повечето случаи не води до желаните резултати/

Четири дни.

Никаква идея!

Огромен натиск и напрежение …

Не издържах.

“Не планувай нищо, скъпа. Имам изненада за теб!” – при вида на блесналите очи на влюбената в мен жена и нетърпеливото й изражение, усетих как част от косата ми опада, а друга – посивява. Никога не съм очаквал, сияйното и очарователното й изражение да ми докара такива резултати.

Изтърпях стоически купищата въпроси. Герой! Хубавото в случая /ако въобще има нещо хубаво/ беше, че дори и аз си нямах на идея за какво става въпрос, за да мога да поддам на какъвто и да е натиск. А имаше опити достойни за най-висшия ешалон на международния шпионаж.

Получих и полезен урок. По-добре късно, отколкото никога!

Ако се колебаете какво да подарите на някой, му кажете че имате подарък изненада. Той сам в опитите да налучка, започва да изрежда предполагаеми неща, някои от тях мръщейки се, други с трепетен глас. Никога не давайте какъвто и да е отговор. Остава ви просто да следите реакциите и да изберете какво да подарите от изброените.

След изтърпяния психически тормоз, приятната вечеря и гледайки как любимия човек заспива с весело лице, усмивката ми изчезна, като поредния еврофонд в страната ни, и изпаднах в дълбоко униние.

Дойде часът на истината.

А сега на къде?

Следейки как се изнизват часовете от ноща, премятайки “свежи” идеи, усещах как подведен от чистосърдечно желание за запомняща се изненада, се докарах дотам, че дълго време ще спя немил и недраг на дивана.

А в главата ми неканени единствено изникваха народни поговорки от рода:

“Каквото си направиш сам, никой не може да ти причини”

Хмм…

Нещо започна да назрява. Леко започнаха да се очертават детайли.

Загладих скубаната си толкова часове коса и си легнах с поредната поговорка:

“Утрото е по-мъдро от вечерта”

Три дни.

След трите часа сън станах, сякаш носех света на раменете си. А всъщност носех надеждите на жената, която обичах и ме обичаше. Бих могъл да поспоря, кое тежи повече.

След бързото кафе, нежните усмивки и ловките опити да ме хванат неподготвен в сънено състояние, се изнесох скоростно към офиса, не толкова от внезапно обхванало ме желание за работа, а с цел да избегна изваждането на последните пирони от разхлопалата ми се дъска. В “скоростното” пътуване в сутрешния софийски трафик, детайлите в главата ми започваха да се придобиват по реални форми. Събудих се. Ха, не се чудете – между ставане и събуждане има разлика!

Оставаше само да ги сглобя.

Нищо работа – най-накрая усмихвайки се, издухах няколкото изпопадали стресирани косъма от рамената си.

Закъснявайки за пореден път, влетях в офиса, като лекинко ритната от Туньо топка.

Следобеда след отмятане на ежедневно спешните задачи се зарових отново с нет-а, вече с конкретно търсене и събрах информацията нужна за сглобяването на детайлите в главата ми.

Направих нужното за изпълнението на изненадата и доволен се прибрах у дома. Засега диванът ще си остане само за седене.

Следва продължение …


Прочетено: 6,812
Хмм...БиваДобреИнтересноИнтригуващо Оценено 3 пъти, средна оценка: 5.00 от 5,00.
Loading ... Loading ...

Тагове: , , ,

Тази статия бе въведена в Friday, May 22nd, 2009 в 15:54 и е публикувана в категория Пътеписи. Вземи RSS 2.0.

3 коментара

Anna Borisa
 1 

Е, ти, Пешо, направо ме шашна. Не знаех, че така тежко преживявате остаряването на половинките си, а казват, че жените се плашели. Много ми харесва и се надявам да разбера в крайна сметка, диванът за какво служи у вас! Поздравления!

June 19th, 2009 at 15:44
Жани
 2 

Слънце, исках да ти кажа само, че ме смая! Не го очаквах това от теб, но си страхотен.

August 7th, 2009 at 17:23
bleee
 3 

Хаха, колко пъти съм изживявала дословно същите трепети, прекрасно описано и с чудесно чувство за хумор. Радвам се,че попаднах на страничката. : )

September 20th, 2009 at 09:18

Дайте мнение

Име (задължително)(*)
И-мейл (няма да бъде побликуван) (задължително) (*)
Интенет страница
Мнение