25
Jul

Халед Хосейни

   Публикувано от: Петър Иванов   в категория: Личности

Халед Хосейни Халед Хосейнидететогонещо хвърчило, мъжътозарен от едно сияйно слънце, лекарятпомагащ на болните, писателятописващ своята родина или една история за емигрант постигнал с много труд и нужния късмет “американската мечта”.

Биография:

Хосейни е роден на 04 март 1965 г. в Кабул, Афганистан. Най-голямото от петте деца в семейството – има трима братя и една сестра. Баща му работи като дипломат за афганистанското външно министерство, а майка му преподава фарси (персийски / ирански език) и история в голяма девическа гимназия в Кабул. Семейството е живяло в богатия квартал Уазир Акбар Хан в образована, космополитна среда, където жените живеели и работели с равни на мъжете права. През 1970 след преназначаване на баща му на работа към Афганистанското посолство в Иран, семейството се мести в Техеран. През 1973 се завръщат в Кабул, където през юли се ражда по-малкия му брат.

През 1976 бащата на Хосейни получава новo назначение и семейството се премества в Париж, Франция. След кървавия преврат през април 1978, чрез който НДПА – народно демократичната партия на Афганистан – / подкрепяни от СССР чрез Политбюро на ЦК на КПСС / и инвазията на съветската армия в края на 1979 – началото на 1980, семейството решават да не се връщат в страната си и искат политическо убежище от САЩ. Настаняват се във Сан Хосе, Калифорния.

Сблъскват се с новия и суров живот на емигранти в страна, толкова далечна от тяхната във всяко отношение. Родителите работят най-различни неща, но са категорични, че децата им трябва да се изучат, за да могат да избегнат тяхния настоящ начин на живот,

Хосейни завършва гимназия в Сан Хосе през 1984 и се записва в университета в Санта Клара, където завършва биология с бакалавърска степен през 1988. Следващата година се записва в медицинското училище на калифорнийския университет в Сан Диего. Там завършва през 1993 като доктор по медицина. Завършва своята специализация във вътрешни болести в медицински център “Седарс-Синай” в Лос Анжелис през 1996. Практикува медицина като лекар интернист от 1996 до 2004.

През 2003 г. излиза неговият дебютен роман “Ловецът на хвърчила”, който става за отрицателно време международен бестселър постигайки над 10 милиона копия, издаден в над 48 страни. Вторият му роман “Хиляда сияйни слънца” е издаден през май 2007. За по малко от година книгата става бестселър в Обединеното кралство с над 700 хиляди продадени копия. Издадена е в над 40 страни.

Халед Хосейни в момента е посланник на добра воля на “върховният комисариат на ООН за бежанците” (ВКБООН). Работи за обезпечаване на бедстващите в Афганистан с хуманитарни помощи чрез “Фондация Халед Хосейни”. Идеята на Хосейни за фондацията е вдъхновена след пътуването му чрез БКБООН до Афганистан. Създадена е през 2007 г. Определян като може би най-известния афганистанец, в момента живее като американски гражданин в САЩ, в Северна Калифорния с жена си Роя и двете им деца – Харис и Фарах.

Влияние, въздействие, впечатления:

Когато Халед Хосейни бил дете, изчита голяма част от иранската поезия, както и преводи на романи от ранга на “Алиса в страната на чудесата” през “20 000 левги под водата” до криминалните серии на Франк Морисън “Мики” Спилейн за детектива Майк Хамър. Вдъхновен започва да пише кратки истории около 8-9 годишен. Спомените му от мирните времена в Афганистан, “Имам много скъпи и любими спомени от детството ми в Афганистан”, както и личният му опит с афганистанските хазари са показателни и довеждат до написването на първият му роман “Ловецът на хвърчила”. Един хазарин на име Хосейн Хан работел за семейството му при престоя в Иран. Когато Халед бил в трети клас той научил Хан да чете и да пише. Въпреки че взаимоотношенията му с Хосейн Хан били по-скоро мимолетни и формални, Халед си спомня за тази връзка с носталгия и вдъхновен от това я изобразява в отношенията между Хасан и Амир в “Ловецът на хвърчила”. При престоя си в Иран, Хосейни се запознава с близките връзки и взаимоотношения, които свързват съседните на Афганистан държави.

При четири годишния си престой във Франция – от 11 до 15 годишен научава френски език, а след преместването му в САЩ – и английски.

Работейки като лекар, в свободното си време пише кратки разкази, за неща вдъхновили го от настоящия му живот. През 1999 научавайки, че талибаните са забранили пускането на хвърчила, написва краткия разказ “Ловецът на хвърчила”, с цел да опише кратко ръководство за методите и техниките при това занимание. След около две години жена му Роя го прочита и изказва възхита. Тъй като дълго време Хосейни е обмислял да се опита да напише роман и вглеждайки се отново в разказа решава да го използва за основа. Пише в свободното си време, сутрин от 4:45 до 8:45 преди да отиде на работа като лекар. Отначало съпругата му възприема това като хоби, начин да се отърси от напрежението, но когато и дава частичен вид на черновата, го вижда с други очи и се превръща в първия му редактор. Авторът не изпраща нищо преди да го е дал за преглед на своя “домашен редактор”. След завършването на романа, автора си купува книгата “Как да публикуваш първия си роман”. След това минава през книгата “Как да си намериш агент”. След изпращането на анотации до различни агенти, започва да очаква. Получава над 30 отказа от различни агенции, докато с него не се свързва Елейн Костър, и го зашеметява с думите: “Вие ще публикувате първия си роман. Няма съмнения в това. Въпросът е само в кое издателство!”

Романът “Ловецът на хвърчила” е публикуван на 29 май 2003 от издателство “Ривър Хед”, част от “Пингвин Груп”.

При въпроси дали романът е автобиографичен или измислица, автора отговаря, че станалото между Хасан и Амир, техните взаимоотношения и последвалите неща са измислени, но че останалото, което съпътства Амир от живота в Кабул, до емиграциония живот в Америка е донякъде вдъхновен от собствените му преживявания.

При заснемането на едноименния филм “Ловецът на хвърчила”, Хосейни участва като консултант. Авторът е настоял за истински афганистански деца, за заснемането на сцените. Филма е заснет в Кашгар, Западен Китай, който се доближава визията за Кабул. За заснемане в самия Кабул е било невъзможно поради опасната, несигурна и технически невъзможна обстановка. Поради опасения от саморазправа с младите актьори, пускането на филма на екран се отлага с шест седмици, за да могат децата с техните семейства да напуснат Афганистан и да се преместят накъде другаде. Децата актьори са абсолютни аматьори. Обикновенни афганистански деца. При заснемането на сцената, когато Амир и Хасан са на кино да гледат поредния любим уестърн, децата споделят с автора: “Знаеш ли, че сега за първи път влизаме в кино!”

Хосейни се сблъсква за пореден път със суровата реалност:“Иронията за мен бе в това, че те се снимаха за холивудска продукция, без да са влизали изобщо в кино салон, и това за пореден път ми показва какъв е реалния живот на децата, каква е реалноста в Афганистан днес.”

Отиването му в Кабул през пролетта на 2003 година, след 27 години в чужбина, го изпълва с чувство на вина – вината на оцелелия! Вината на човек с хубав живот в Америка, с добра банкова сметка, виждащ какъв би могъл да е живота му ако не бе имал шанс и обстоятелствата бяха други. При двуседмичния си престой там, авторът разговаря с много и най-различни хора, опитващ се облекчи носталгията тормозила го дълги години, да се запознае от близо със станалото през изминалите години, да се свърже отново със своята родина. Със изпълнено до болка съзнание за станалото, събрал десетки незабравими и брутални лични истории, авторът е готов да напише следващата си книга, но в този момент не това е целта му и дори не го осъзнава все още. Не още. До около година след това, когато сядайки да пише следващата си книга, го заливат неканени спомените от тези истории. И авторът включва голяма част от тях, в новата си книга. Поне онези, които решава да опише. За други реални истории Халед споделя, че са толкова ужасяващи и сърцераздирателни, че не е намерил сили да ги напише.

За разлика от първата си книга, когато решава да опита да превърне един разказ в роман, допълвайки го и споделяйки голяма част от своите преживавания, за втората книга, авторът е с пълното съзнание, че иска да създаде книга за жените. С измислени героини, но с напълно реални традиции и истории. Защо за жените? Толкова много хора са страдали в Афганистан през изминалите десетилетия. Но Хосейни не намира друга група хора страдали едновременно от всичките беди и насилие, но и от традициите и полово злоупотребяване, както жените. “И точно историите на тези -12,13,14 годишни момичета, насилвани да встъпват в брак, или отвличани и продавани, или изнасилвани за наказание на семейството, или принуждавани да проституират, или… и т.н.” Сяда да пише по темата, убеден за значимостта на тази несправедливост, на тази неправда практикуваща и развиваща се и в този момент, на този все още неразрешен житейски проблем.

Романът “Хиляда сияйни слънца” е публикуван на 22 май 2007 от издателство “Ривър Хед”, част от “Пингвин Груп”.

Относно следваща книга, автора само споделя че обмисля нещо, без да се впуска в повече детайли. Може би след като писа за децата и за жените на Афганистан, то следващата му книга може да е за мъжете на “Сърцето на Азия”.

Връзки:

Официална страница на Халед Хосейни
Интервю с Халед Хосейни в “American Academy of Achievement” (на английски)
Книгите му от “Издателство Обсидиан”


Прочетено: 14,690

Хмм...БиваДобреИнтересноИнтригуващо Оценено 14 пъти, средна оценка: 4.71 от 5,00.
Loading ... Loading ...

Тагове:

Тази статия бе въведена в Saturday, July 25th, 2009 в 03:29 и е публикувана в категория Личности. Вземи RSS 2.0.

10 коментара

Георгиева
 1 

Препоръчвам и двете книги. Всичко, което чета след тях бледнее…

January 12th, 2010 at 13:09
elena
 2 

Удивителен разказвач, покъртителни истории. Толкова дълбоко те докосва, че наистина не ти се чете нищо друго дълго време след това.

January 6th, 2011 at 10:44
Mariana Drianova
 3 

Скоро прочетох втората книга. Невероятна е! Отдавна не съм чела по-стойностен роман!

January 25th, 2011 at 17:53
Aisha
 4 

Завладяващи!

November 4th, 2011 at 11:50
Петя
 5 

Невероятна книги. Вчера дочетох втората/ малко късно ги открих тоя автор/ и сега още не знам къде съм. Даже ми се искаше да открия, че има и трета, за да си я поръчам

February 16th, 2012 at 12:54
Пенчо
 6 

Двете най-прекрасни книги, които съм прочел през последните 20 – ина години!
Не се страхувайте-прочетете ги!

February 16th, 2012 at 15:01
Добромир
 7 

Досега прочетох само ” Ловецът на хвърчила ” и мога да я коментирам така : интересна, занимателна, съсредоточаваща, впрегателна, сериозна, тъжна, книга за ценители … Сега ще прочета и ” Хиляда сияйни слънца ”, но съм сигурен, че и тя ще ме грабне още от първите редове … Този автор трябва да се изучава в училище. Би били добре, повече хора да прочетат книгите му, вкл. и деца … С нетърпение чакам и новата му книга ” А планините отекнаха ”, която ще излезе в САЩ след по – малко от месец, а в България е чакаме на 14.06.2013 г. от изд. ” Обсидиан ”. А, за автора – няма нужда да преповтарям изказаното дотук …

April 29th, 2013 at 18:12
daniela
 8 

Прочетох на един дъх “Ловецът на хвърчила”. Отдавна не ме беше завладявала така прочетена книга – продължавам да размишлявам над прочетените редове и съвсем спонтанно още днес си купих и другата му книга – “Хиляда сияйни слънца”, която ме грабна от първите си редове. Препоръчвам я на всеки, който иска да се потопи в магията на четенето на книги, които остават в съзнанието за цял живот.

June 19th, 2013 at 21:09
Гъркова
 9 

Първо прочетох ” А планините ехтяха” – грабна ме, но след това прочетох на един дъх “Ловецът на хвърчила”… след няколко дни я прочетох отново….толкова докосваща е с темите за приятелството, вината, честта! За мен тя остава незабравима, като “Малкият принц”…

July 13th, 2013 at 18:44
 10 

多くのカードローンだったら即日融資だってOK。

May 11th, 2016 at 17:50

Дайте мнение

Име (задължително)(*)
И-мейл (няма да бъде побликуван) (задължително) (*)
Интенет страница
Мнение