“Загубената симбиоза” – разгледан в друга светлина и гледна точка, както сам ни напътства автора, с доста голяма доза хумор, романът може да се обобщи с четири стъпки, които твореца си е написал да следва. /успях да ги изровя с доста връзки, агентурна помощ и малко алкохол – оттатак океанчето въобще не могат да пият/

С минаване на времето все повече усещах, че това дето в Дания го имало, било се попреместило в САЩ. Не ме свърташе. Дръпнах един кредит и хайде с нискотарифни чартъри се запътих да го диря. След пристигането на обетованата земя, се пуснах по истинските осведомителни агенции – смятайте, баровете. Три месеца пиене и слухтене от държавно-ведомствените барчета, през арт клубовете до хамалските кръчмета. На последното ходех само за удоволствие да се натряскам на тънкана.

Доста гнили неща подхванах, но те са тема за следващият ни разговор. За момента ми грабна вниманието един слух.
Поусетих, че се готвело издаване на един автор, дето го чакам от години, и хайде, лепнах му се като гербова марка. Бях го надушил, че пише по схема и така и така бях тук, реших да се възползвам да го разконспирирам.

За агентура трудно става дума, щото повечето не поддават. Ама аз си знам от моята държава. Информация се прихваща чрез пари, боклук, алкохол и секс. Въоръжен с нужните средсва се впуснах в разследването. Едно по едно започнах да бера плодовете на своя труд. И ви прилагам списъка както успях донякъде да сглобя, другаде да хвана логиката след сериозен запой, взирайки се малкото, което имам.

Скелет на роман “**губен*** сим******” /** тези букви открих само в размазан вид/:

1.”Да си уредя душата.”частично изровени бележки, от бай Джон Доу /нещо много хора, ми се представяха така там, хммм./ от контейнера за рециклиране срещу дребни кинти с едно хапване и запиване за моя сметка.
“Нещо много ме налазиха момчетата с белите якички и наистина започвам да се притеснявам. Дали от пиенето или много четене на апокрифна и готическа литература, но започвам да виждам ангели и демони навсякъде. Трябва в най-скоро време да си изчистя дълговете.”

След достра изострените му взаимоотношения с Ватикана, след издаване на предишните му романи, автора сякаш се стреми към реванширане и в настоящата си книга ни доближава до дълбоката връзка, въпреки разделящата ги пропаст, между религия и наука. То това си е пределно ясно, но на моменти едва ли не се набива един рефрен, който всеки може да прочете на квартална спирка на автобуса. След оправдаване на религията, като евентуално пазител на човешка мъдрост и носител на духовното израстване, автора наслагва следващия пласт – материализма.

2.”Да стимулирам икономически страната.”платих на един тийнеджър, докато се задява с щерка му у тях, да ми препише малко от дневника му. Ама той май повече беше задявал, защото ми донесе само няколко реда. А бе … .. …..!
“Много се нервирах, когато маса народ изкараха пари на мой гръб. От туристически агенции, до недодялани авторчета, дето издадоха по цяла книга, кои критикувайки ме, кои доизцеждайки темичките ми. Мамка им. Видят те, че клечиш на некоя локва с въдица в ръка и те наричат с какви ли не имена. Ама кат видят, че кълве и чак те разгонват и забрави да хванеш нещо повече. Идиоти. Гамени! …..” – нататък го цензурирам.
Явно оправяйки си взаимоотношенията с църквата, автора започва да мисли, като икономист. С оглед предизвикания бум от предишната си литература и множеството пътувания от типа “По следите на –”, който възобнови с голям плам културните туристически пътувания, автора започва да обмисля. Но той като добър икономист отчита и предизвиканата от собсвената му държава икономическа криза, и резултата е разходка в границите на страната, но кой да е град, ако не историческата столица Вашингтон. Тук вече мисли двустранно – хем на сънародниците ще им е по-тънко да разгледат, хем ще влее чужди инвестиции в страната, във вид на чуждестранните посетители на столицата.

3.”Да уредя себе си.”тук пихме по бутилка с автора в едно арт-деко клубче. Малии, как носи на пиене това писателче, има нещо балканско в него. Тарикат му с тарикат. Почна да говори съществено едва когато бях замезил цветето от вазичката online casino на масата, и се чудех гледайки свеща, защо Бог ме гледа така лошо. Едвам се сетих после какво сме си говорили.
“До тук, добре!” – си казал автора – “Ами аз?” Като всяко човешко същество и той съвсем нормално мисли и за себе си. Но в тази криза, кой може да бъде надежден спонсор? Къде от размисли, къде от архитектурата на столицата, писателят бързо открива отговора – масоните. За това общество от известни, богати и всеотдайни личности, кризата е както буря на повърхността на морето. Дълбините са почти винаги незасегнати. След изпускане на няколко слуха, че действието ще бъде свързано с масоните, автора се е заявил на борсата. Оставало им само да уточнят детайлите.

4.”Да уредя съзнанията на читателите.”тук прихванах почти всички бележки чрез чистачката му Карлита /не знае грам английски – било условие да я наемат. Нещо го гонела параноя напоследък автора. Що ли? На нея какво дадох – няма да ви кажа. То си е между нас…. И съседите ми на етажа.
“За читателите един хубав трилър с доказал се “високоплатен” герой, като професорчето. Вече знам къде да го пратя, ама нещо се запъва. Омръзнало му да пътува. Било му студено. Нямало жени. Ей, това звездите са опасна работа. Явно се пробва да ми изкрънка повече пари. Ще трябва да говоря с продуцентите. Хаймана, с хаймана. Ходи ми облечен като застаряващ професор, а пари в банката, колкото искаш и само жени са му в главата. Предния път явно бе доста време “на сухо” и във всичко виждаше женско – къде начало, къде друго.
Уредих нещата! Едно от масончетата каза, че искал сестра му – застаряваща ученолюбива матрона – да участва. Правих се на малко на ударен да изкрънкам още нещо, но и без пари бих я взел. Нека му е за урок на това професорче. Като бонус се уредих и с лунатик. Понаредих героите. Сега да видя какво ще им се случи. Трябва и на професорчето да му измисля нещо гадно, та следващият път да клинчи и да не ме изнудва толкова.
Нещо обаче поради факта, че ще бъдем в столицата, държавните служители искат да държат нещата изкъсо и ми натресоха некви мутри от разузнавателното управление и то с началник жена. Тия толкова демократично гледат на всичко, че не виждат какво става под носа им.
Заредих се с 33 бутилки уиски и хайде лятото на вилата. Оправих сюжета, такмо и градинката там си понаредих. Малко доматите са редени в тип звездата на давид, ама пирамидалната леха с магданоз, и пентраграмата от люти чушки дадоха добра реколта. Доста салати утрепах покрай това горчиво уиски. Реших когато е най-дъждовно да ходим в столицата. Хак да му е на професорчето.
Получи се блестящо. Предадох ръкописа и отиваме с жената до Амстердам, че ми се натрупа доста стрес напоследък. После ще мина през Ватикана, да си дооправим сметките и за малко опрощение, и кой е като мен.”

След като поприхванах каквото успях, реших да се прибирам в къщи. Не за друго, ама свърших парите, а заем ме чакаше да връщам, пък и ми писна от това гадно уиски. Тия друго не знаят. Друго си е домашната пърцуца. С мисли за това как ще мина през съседа за едно здраво запиване с домашнярка, с евтини транспорти и без пари тръгнах за дома.

Три месеца се прибирах, то не бяха кораби, то не бяха камиони, а бре тъпа работа, ама като нямаш пари е така.

И като се прибрах – какво да видя. Романът е готов. Издаден и продаден! Така се прави дами и господа от издаделсто “КАС”. Вземете си поука. Аз каквото можах – взех.

След седмица на запои с нашенско си, взех че прочетох книгата. Ей, специалист си е човека и това си е – няма какво да си кривим душата – има си начини, прави си го.

За финал – струва си да се прочете книгата, но единствено като развлекателен материал. Тя е едно интересно изследване, което писателят е направил за себе си и решил да изведе (макар и непълно) изводите си в настоящата книга. Но съгласно думите на героите от романа, съгласно други автори и най-вече съгласно писателите, които могат да издават единствено в издателство “КАС” /квартална автобусна спирка/ – ЧЕТЕТЕ БИБЛИЯТА! /да обясня за тези, които не са попадали на бисери от издателство “КАС”/

Преследващ журналист на своя си практика: Гроздан Пиянчев


Прочетено: 2,545
Хмм...БиваДобреИнтересноИнтригуващо Оценено 3 пъти, средна оценка: 4.67 от 5,00.
Loading ... Loading ...

Тагове: ,

Тази статия бе въведена в Monday, December 14th, 2009 в 08:30 и е публикувана в категория Хумор, сатира или .... Вземи RSS 2.0.

Дайте мнение

Име (задължително)(*)
И-мейл (няма да бъде побликуван) (задължително) (*)
Интенет страница
Мнение