10
Mar

Малък подарък, … но от сърце. – част 5

   Публикувано от: Петър Иванов   в категория: Пътеписи

| Първа част | Втора част | Трета част |Четвърта част |


Нещо ме стряска.
Отварям очи, опитвайки се да осъзная къде се намирам и какво не е наред. Ужасно съм се схванал като същевременно целия съм вир-вода. Като пребит съм. Хмм… Бавно надигайки глава, сравнително бързо определям местоположението си – хотелска стая… във Видин. Поглеждам падналата от мен хавлия, голото ми тяло, спящата до мен половинка и включения телевизор. Какво стана… Припомням си как се опитвах да… Да. Съвсем очевидно съм “скъсал лентата”. Заспал съм буквално “като къпан”. Не бях заспивал от години толкова рано. Влачейки се, изключвам телевизора, включвам климатика и поглеждам часовника си.
23:40.
Хмм… Това не го бях планирал, но импровизирам. Сипвам малко вода в една чаша и отскачам за още едно къпане в банята.

00:00!

Рискувайки много, леко изсипвам малкото вода върху спящата ми половинка, готов с усмивка да се опитам да се преборя с очакваните възгласи на неодобрение.
“Честит рожден ден, любима моя!” – прошепвам, опитвайки се да докарам най-невинното си изражение в стил “Васко да Гама от село Рупча”. С целувка завършвам пожеланията си, задушавайки нарастващия ропот на раздразнение. След известно ръмжене и “благословии” по мой адрес, накрая благодарейки ми с леко появила се усмивка, половинката ми с щастливо лице се унася отново. Навивам часовника за ранни зори, нормализирам климатика и почти припадам от умора до нея.

В 05:30 ч. пиукащия от половин час телефон най-накрая успява да ни изтръгне от спящото ни състояние. След освежаване през банята, стягаме багажа и напускаме хотела.
В 06:00 ч. докато чистим вътрешността на автомобила, се чудим какво ни смущава в иначе красивия изгрев на брега на река Дунав. Бързо осъзнаваме, че слънцето изгрява “наопаки”. Реално свикнали да гледаме изгрева от изток /от дясно/, тук той се намира там където мозъка ни се ориентира, че е запад /отляво/. Осъзнавайки че поради завоя на реката и местоположението на града, се създава тази илюзия за обърканост се наслаждаваме на “странния” изгрев. Снимаме го докато си пием старото кафе от термоса. Потегляме по пътя покрай реката, преминавайки покрай Лом и Козлодуй. Подминаваме доста ранобудни хора, поели по своите задачи. Снимаме красиви житни и слънчогледови полета, които леко ни успокояват, на фона на множеството иначе пустеещи земеделски площи. След Козлодуй поемаме към Мизия, Бяла Слатина, Кнежа, Искър до Плевен. Пътят от Бяла Слатина до Плевен бе толкова отчайващ, че ще докара цяло състояние на зъболекаря и на монтьора ми.

Около 11:00 ч. наближихме Плевен. Цяла сутрин моята половинка получаваше обаждания за рожденния си ден. До някъде добре се получи, че основната част от прехода направихме необезпокоявани предния ден. Получава обаждане и от майка й /демек тъщата/, която след пожеланията пита до къде сме стигнали, заявавайки че ни чакат с баща й в басейна. Тъй като тя пък има рожден ден на следващия ден, бяха отседнали в хотел с минерален басейн, в красива местност край Троян. И понеже е трудно, да не кажа невъзможно да опазиш тайна между жени, то моето момиче бе запознато с тази част от графика. Преминахме транзитно и през Плевен. Имаше забележителности, които единодушно пропуснахме. Просто след вчерашния уморителен и изпълнен с емоции ден нямахме сили за повече. Разговаряйки и коментирайки неосъзнатия все още вчерашен ден, преминахме транзитно и през Ловеч. Оглеждайки смяната на пейзажа от равнинен към планински навлязохме в Троян, след което подхванахме Троянския балкан посока Чифлика. Не след дълго открихме хотел “Дива” (доста подходящо за местноста име), сред хълмове покрити с красива зеленина, в който имахме резервирана нощувка и където ни очакваха родителите й.

След като паркирахме автомобила и оставихме багажа в стаята, седнахме да обяваме с родителите й и да споделим впечатленията си от вчерашната разходка.
След кратка отмора скочихме в банските и отидохме на открития басейн. Жегата навън така разтапяше и без това отеклото ми тяло, че единствено си мечтаех да се потопя и разхладя. Заслепен и заглушен от това си желание да ме облеят прохладните води на басейна, скоропостижно се озовах в него… И още по-скоропостижно започнах да сипя хули и ругатни, достойни за “Гинес”…. Повечето дори си нямах напредстава, че ги знам, докато не ги заредих… (цензура) “Прохладната” вода се оказа с по-висока температура и от нажежения въздух. (цензура) Минерален Pre drivers ed book is an ideal time to teach good manners, since children younger than five are eager to learn new things and love. басейн! … (цензура) … След като успях да спася по-голяма част от гъбясалата си леко сварена кожа, излезнах отчаян от съкрушените си мечти. Хубавото бе, че сега навън ми се струваше леко хладничко. Но не бе достатъчно. Тъй като бях приключил с шофирането си за деня, отскочих за няколко студени бири и се излегнах на шезлонг край басейна. И така бива. Като се нагорещявах, се гмурках в басейна, за да убедя неразумното си тяло, че винаги има по-топли места и да си има едно наум. След третата бира вече гледах на нещата по друг начин. Не се оплаквах.

Ранният следобед се облякохме и отскочихме на разходка покрай река Бели Осъм до малкия параклис край реката “Рождество Христово”. Открихме и похапнахме малко диви ягоди. По едно време без да искам се сетих, че на следващия ден би следвало да съм на работа и се обадих, че съм възпрепятсван и си взех един ден отпуска.
След кратката разходка и порядъчно изгладнели, се настанихме да празнуваме рождения ден на моята любима. Хапване, пийване, приятни разговори. Какво повече да ви разправям.

На сутринта скочихме за разсънване в “прохладния” басейн. След което изпихме по едно, две кафета, сменяйки припичане на шезлонга с кратки плувания в басейна.
След мързеливата и релаксираща сутрин си събрахме багажа и потеглихме. Отскочихме до началото на една от еко пътеките “По пътя на еделвайса” в района, където за кратко се насладихме на водите на реката и красивата ни заобикаляща природа. Нахранихме една мързелива котка и поехме нататък по планувания маршрут.

Паркирахме пред Троянският манастир “Успение Богородично” и се потопихме в спокойствието и духовното излъчване на светата обител. След кратка разходка из манастира, запалихме по свещ пред иконата “Св. Богородица Триръка” (Троеручица) и след кратко вглъбение си тръгнахме.

Преди да потеглим решихме да спрем да хапнем и да отпразнуваме рожденния ден и на тъщата. По пътя отбихме в една непретенциозна на външен вид механа, където прегладнели си поръчахме като хайдушка дружина след дълъг набег. Но след като видяхме вида и размера на порциите се ударихме в челата, преди да започнем да разкопчаваме копчета на панталоните, в стремеж да се справим с предизвикателството. А то си беше запомнящо се. Имаше шишове с дължина колкото човешка ръка, чиниите бяха приятно препълнени, и всичко бе с такъв вкус, че ти се иска да ядеш доста често там. В крайна сметка загубихме предизвикателството, но спечелихме една голяма чревоугодническа наслада. Резултата бе, че гледайки примрежено и приятно запотени от преяждане, с поразкопчани копчета, и дори с изпълнени и очи и стомаси, помолихме да ни приготвят останалото за дома. А то си остана направо за още едно хранене. За още едно невероятно хранене.

Леко удремани, въздъхнахме с жал, че пътуването ни е вече към края и буквално се “натоварихме” на автомобилите и потеглихме към къщи. По пътя спряхме за едно силно кафе, когато дрямката стана вече неудържима. После поехме по път Е772, след това за кратко по Е83 и около Ябланица се качихаме на “магистралата” А2.

Пътувайки към вкъщи, започвахме бавно да се връщаме към “нормалния” си живот. Имахме чувството, че ни е нямало не три, а поне седем дни. Бяхме изключили за абсолютно всичко от ежедневието ни. Но определено си заслужаваше! И доколкото това бе подарък за рождения ден на моята любима, то толкова бе подарък и за мен. Подарък за нас двамата – като хора, като личности, като двойка.

Край
—————————-
“Опознай родината, за да я обикнеш” е казал Алеко Константинов. Освен това бих искал да добавя, че е нужно да я запазим чиста, красива и да се съпротивляваме срещу нейното поругаване. Най-искрено ви пожелавам да обиколите България – имаме прелестни места, който да се видят – от равнините, покрай реките, през планините, до морето. Научете и историята, на местата и на родината ни. Малко нации могат да се похвалят с такова богато наследство. Нека го запазим за следващите поколения. Желая ви леко, приятно и безаварийно пътуване!
Надявам се да ви е било приятно да прочетете настоящия материал и добавям интересни връзки, които успях да открия впоследствие по темите в интернет.

Официален сайт на град Берковица
*****
Официален сайт на община Монтана
*****
Официален сайт на община Белоградчик
*****
Страница за град Белоградчик
*****
Белоградчишките скали
*****
Виртуална разходка из Белоградчишките скали и крепостта.
*****
Видео разходка из Белоградчишката крепост – “Калето”
*****
Белоградчишките скали и пещерата “Магура”
*****
Официален сайт на пещерата “Магура”, виртуална разходка и друга информация
*****
Областен управител на област Видин
*****
Сайт на община Видин
*****
Крепостта “Баба Вида”
*****
Крепостта “Баба Вида”
*****
Местноста “Чифлика”
*****
Троянският манастир “Успение Богородично”
*****


Прочетено: 3,340
Хмм...БиваДобреИнтересноИнтригуващо Оценено 5 пъти, средна оценка: 4.40 от 5,00.
Loading ... Loading ...

Тагове: , , , ,

Тази статия бе въведена в Wednesday, March 10th, 2010 в 21:51 и е публикувана в категория Пътеписи. Вземи RSS 2.0.

Дайте мнение

Име (задължително)(*)
И-мейл (няма да бъде побликуван) (задължително) (*)
Интенет страница
Мнение