АватарЖанр: Фантастичен екшън
Година: 2009
Времетраене: 166 минути
Филмът в IMDB: Аватар в IMDB
Официален сайт: Аватар
Режисьор: Джеймс Камерън
В ролите: Сам Уортингтън, Зоуи Салдана, Сигорни Уивър, Стивън Ланг, Джовани Рибиси, Мишел Родригез
Оценка: 10 / 10

Тъй като по принцип съм от типа хора, които се дразнят от прекаленото натрапване на дадено нещо, след като усетих нарастващата суматоха около новия филм на Джеймс Камерън, реших напълно да се изключа от темата и избягвах всякаква информация за него. И почти успях. Преградите ми преминаха единствено една част от синьо лице, информация за касовия успех (в което аз лично не се и съмнявах), както и коментари от познати от типа “красив филм без никакъв сюжет” (което пък ме учуди). И така почти пет месеца след официалното излизане на филма, реших че е време да опозная филма наречен “Аватар”

За повечето хора “аватар” е картинката, която даден потребител слага в профила си, но истинското значение идва от една източна религия. “Аватар, или аватара (от санскрит ?????, слизане) е въплъщение на божество в индуизма. Най-често понятието се свързва с различните въплъщения на Вишну на земята, където той под различни образи извършва подвизи.”

И така един ден след работа, решихме с половинката ми да отидем на прожекция на филма, чийто начален час бе в 22:30 ч. Преглътнали този факт и заредени с достатъчно напитки се настанихме, в салона на IMAX в Mall of Sofia.

Още в началните минути на филма, в мен изникнаха спомени за произведението “Светът се нарича Дъбрава” на Урсула Ле Гуин и още няколко научно-фантастични истории, както и факти от човешката история и минало. С което сюжета ми стана ясен. Но тъй като от няколко години насам, почти не съм попадал на неразгадаемо за мен сюжетно развитие, не го сметнах за голям минус, а вперих очи в екрана, с големината на няколко етажа, и се разположих удобно. След като свикнах с 3D визията се потопих в представлението … и екрана ме погълна. Докато не дойдоха финалните надписи и бях изплют обратно в нашия сивобетонен свят.

В онемялата зала не усетих кога изтекоха близо 3 часа и още стискайки недоизпитите си напитки се отправихме с омекнали крака към изхода, осъзнавайки видяното и опитващи се да се завърнем към реалноста. Която ни се виждаше все по необещаваща.

След като оставих няколко дни да отминат, реших и аз да споделя впечатлението си от филма. Като цяло реших да не преравям и-нета за информация, колко награди е спечелил, кой кого и други неща свързани с филма, и се изправих все така информационно затъмнен пред белия лист.
Зоуи Салдана в ролята на Нейтири в Аватар 2009
Сценарий, сюжет и действие

Сценарият на Джеймс Камерън за филма, в някои отношения си е на ръба на плагиятстването, като същевременно допринася и свежи нотки в един невероятен жанр като научната фантастика.

Действието се развива в бъдещето, когато хората вече могат да пътуват, изследват и експлоатират други планети за нужните им ресурси. Сюжета се развива на една планета, която предстои да бъде експлоатирана – Пандора (колко подходящо). Дори и цената да е унищожението на местното население – три метрови хуманоидни същества – На’ви. Средата е токсична за хората, които освен техниката си използват генетично създадени тела-хибриди (аватари) с ДНК-то на местните жители и даден човек, единствения, които може чрез специална камера да си прехвърля съзнанието в дадения аватар, когото управлява. Основният двигател на действието е поредния сблъсък на хората с инопланетяните На’ви. Сблъсък между материалното и духовното. Сблъсък между технологията и природата. Сблъсък между настояще и минало. Сблъсък, които повечето от нас водят всеки ден. И както героите от филма, то и всеки трябва да избере своята страна.

Отностно идеята за скучен сюжет или липсата на такъв, може да се поспори по темата. В сюжетната линия са втъкани някои човешки и космополитни идеи и истини. А дали е изтъркано? Не сме ли самите ние такива! Нима историята ни не го е доказала и продължава да доказва? Когато един развит технологично народ среща по-слабо технологична раса – какъв е резултата? И защо той винаги е само един? Колко прозаично!

Звук и картина.

Един филм с невероятно красиви картини, които дори 3D изображението трудно успява да ни предаде изцяло. Това е филм единствено за 3D представяне. Всякакво друго – е кощунство спрямо самия филм. Картина и звук се съчетават в едно брилянтно представление, което успява напълно да те погълне в своята среда. Уникално красивата природа и забележителните създания ни карат да затаяваме дъх почти през цялото време.

Не бих казал че филма блести с особена актьорска игра и свежи реплики (освен честото съскащо ръмжене на главната героиня). За сметка на това, ефектите са забележителни. Може да се каже, че е използван много голям ресурс от съществуващите технологии, за да се постигне полученият продукт.

Дали бих го гледал отново? Да, с удоволствие бих се прехвърлил отново в атмосферата на невероятната Пандора и нейните същества.

Ако решите да гледате филма, задължително го гледайте на 3D. И го гледайте без предубеждения и очаквания. И после споделете впечатления.

За финал реших вече да се разровя из нет-а и да се запозная с общественото мнение. Харесаха ми няколко блог-статии, към част от които предоставям връзки.

Блогът на Петър и Биляна Събеви

Статия в Hardwarebg.com

Блогът на Аспарух – Непоносимата лекота на прозаичното битие

Блогът на Strangera


Прочетено: 7,348
Хмм...БиваДобреИнтересноИнтригуващо Оценено 5 пъти, средна оценка: 4.80 от 5,00.
Loading ... Loading ...

Тагове:

Тази статия бе въведена в Wednesday, April 28th, 2010 в 00:00 и е публикувана в категория Филми. Вземи RSS 2.0.

Дайте мнение

Име (задължително)(*)
И-мейл (няма да бъде побликуван) (задължително) (*)
Интенет страница
Мнение